Романът "Cartagloria" на Роза Маттеучи, публикуван от издателство "Аделфи" през 2025 година, е отличен с наградата "Книга на годината" от радиостанция "Фаренхайт" на Rai Radio3. Този текст предизвиква у мен смесени чувства - от една страна, радост и удоволствие от плавния и искрен стил на писане, а от друга, известна доза противоречие, породена от обсесивното разглеждане на връзката между индивид и религия. Въпреки че вероятно никога няма да прочете този коментар, искам да изразя благодарността си към авторката за нейния принос.

Романът "Cartagloria" на Роза Маттеучи, публикуван от издателство "Аделфи" през 2025 година, е отличен с наградата "Книга на годината" от радиостанция "Фаренхайт" на Rai Radio3. Този текст предизвиква у мен смесени чувства - от една страна, радост и удоволствие от плавния и искрен стил на писане, а от друга, известна доза противоречие, породена от обсесивното разглеждане на връзката между индивид и религия. Въпреки че вероятно никога няма да прочете този коментар, искам да изразя благодарността си към авторката за нейния принос.

"Cartagloria" е автобиографичен роман, който разказва за живота на Маттеучи от детството до преди три години, когато Русия нахлува в Украйна. Наративът на авторката е вълнуваща смесица от жесток реализъм и приказна фантазия. Често срещаме "сънища", в които главната героиня, заедно с важната фигура на баща си, участва в исторически събития, като битката при Лепанто. Тази структура напомня на "Острова на Артуро", където главният герой също идеализира баща си.

Роза Маттеучи е родена в Орвието през 60-те години на миналия век в семейство, което, макар и с богатство в миналото, сега живее в трудни икономически условия. Тази амбивалентност в характера на семейството - стремежът да поддържат висок статус, без средства да го осъществят - е свързана с тежко суеверие, което пронизва живота на авторката. Бащата е сложна фигура, отказваща да работи и разпилява семейното богатство в хазарт. Той е обсебен от загубата на ръкавица, подарена на дъщеря му при кръщенето, а смъртта му прекъсва приказния наратив, оставяйки място за суровия реализъм.

Майката, от своя страна, не проявява необходимата грижа към дъщеря си, дори я нарича "грешка". Това води до усещането у главната героиня, че е нежелана и оставена сама. Тази липса на любов я тласка към търсене на общност, която да я приеме. Религиозността, която пронизва семейството, я води в търсене на духовност, преминавайки през различни религии, екзорсисти и дори скъпи поклонения, но всяка вяра я отхвърля.

Въпреки че успява да намери божество, което да я приеме, това божество е представено по начин, който създава усещане за дистанция и контрол. Маттеучи подчертава, че религията, която търси, е същата, от която бяга. Тя поставя под въпрос необходимостта от търсене на спасение в религията, задавайки въпроси за любовта и приемането, които не е получила от родителите си.

Книгата предизвиква размисли относно човешката способност да обича и да бъде обичан. Тя поставя под съмнение дали съществува човечество, способно да обича само себе си, и дали любовта е привилегия на трансцендентното. Въпреки че авторката поставя акцент на материалността и на духовността, тя също така ни напомня, че животът е не само за търсене на символи и ритуали, а за истинска свързаност с другите.

"Cartagloria" е пример за текст, който не е задължително да носи дълбоко послание, а просто да бъде приятен и красив. Той ни напомня, че сме несъвършени, че в живота има радост и тъга, но любовта остава основна необходимост за всички.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.